24.02.2017 г., 15:19

На младини и сега

455 0 0

Цъфтяха и усмивките ни млади

току под рошавите ни коси.

И по любими градските площади

блестяха живи нашите очи.

Със мъжки погледи след вас тогава

смущавахме сърцата си във нас.

И все за чест, и все за мъжка слава

се хвалехме един на друг на глас.

Че вие бяхте нежните мадони

с набъбнала под кожата ви страст.

И всеки искаше да ви догони

до някой влюбен във луната храст.

Оставяхте във нас любовни рани

и нещо за довечера насън.

Любовите ни още необрани,

до късно вечер скитаха навън.

......................................................

Сега във ставите сме овехтели,

но пак заглеждаме жените в гръб.

И нищо, че косите ни са бели,

наум си псуваме живота тъп.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...