24.02.2017 г., 15:19

На младини и сега

454 0 0

Цъфтяха и усмивките ни млади

току под рошавите ни коси.

И по любими градските площади

блестяха живи нашите очи.

Със мъжки погледи след вас тогава

смущавахме сърцата си във нас.

И все за чест, и все за мъжка слава

се хвалехме един на друг на глас.

Че вие бяхте нежните мадони

с набъбнала под кожата ви страст.

И всеки искаше да ви догони

до някой влюбен във луната храст.

Оставяхте във нас любовни рани

и нещо за довечера насън.

Любовите ни още необрани,

до късно вечер скитаха навън.

......................................................

Сега във ставите сме овехтели,

но пак заглеждаме жените в гръб.

И нищо, че косите ни са бели,

наум си псуваме живота тъп.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...