Вдъхновено от сценария "Коси в прахта."
Мила ми, Румяно...
Аз теб обичах, тебе само.
И в последния си миг
за теб заръчах тоя стих.
Прости, любов, че те оставих,
но аз за тебе не забравих.
Едничко щастие ми беше.
За тебе само ме болеше.
Но такава си избрах съдбата,
да дам живот за Свободата.
Знам че ти ще разбереш,
обич моя, мой копнеж.
Ти сещай се за мене, Либе,
така душата ми не ще си иде.
В камбанен звън да се превърне,
тебе, Либе, да прегърне.
Мила ми, Румяно...
Аз теб обичах, тебе само.
Вечно твой
Димитър.
1876 г.
https://youtu.be/xF9z5LCGhEA?si=hr75Gwh9X70ckVcG
© Виолета Всички права запазени