Пристигнах в Равда! Ох, най-после!
Окапах – цяла нощ на път…
На пясъка горещ се пльоснах,
като изхвърлен от морето пън.
Погалваше ме нежно бризът,
в скалите блъскаше прибой.
Край мене, гледам, се изнизват
рускини млади все от сой.
Наблизо тъпа чалга в бара
гърмеше като на концерт.
Миришеше на сръбска скара
и на шкембе с чеснок* в оцет…
Дразнителите бяха доста,
но съм заспал и... Ставам: Бря! –
Гърбът ми в плам… Повтарях после
„Аз не живея: аз горя…”**
--------------------------------------------
* – чесън (рус.)
** – „Две души” (П. Яворов)
© Красимир Тенев Всички права запазени