Ах, дано и тази зима
пак на двора сняг да има.
Да се гоним със снежинки,
ситни като песъчинки.
Искам като във вълните,
плискащи край плажа в Китен,
в преспи бели да се гмуркам
като морска костенурка.
Вместо пясъчния замък,
снежни топки като камък
да си правя до насита
и с ботуши сняг да ритам.
Няма пояс да ми трябва,
вече ските си ще грабвам
и по пътищата снежни
ще се спускам много нежно,
все едно, че сърф съм яхнал.
И ще бъде тъй приятно,
че от лятната ваканция
за игрите взех гаранция.
© Диана Фъртунова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
С летните спомени в лютата зима, сред страшните преспи игри пак ще има! »
и дори оптимистично,
че последните години
забравихме какво е зима!
Браво и от мен! И успех!