На моста
На моста
Виждам те в далечината,
това си отново ти - нежна и красива,
и пленен отново от красотата,
аз ходя бавно към теб.
Прегърнати слушаме бурната река,
гушкаш ме, целуваш ме, обичаш ме,
а аз държа твоята нежна ръка,
притискам те, желая те, искам те!
Двамата гледаме водата от висота.
Тя играе, бяга, шумоли,
а ти отново играеш с моята коса
и сърцето ти пръска бисерни искри.
А ние стояхме там
прегърнати на парапета,
а аз не исках да те пускам,
не исках отново да бъда сам.
Дойде време за раздяла –
късно беше вече.
Пуснах те, ала ти не тръгваше…
Двамата стояхме там, сред купища звезди
на моста - на границата на два свята,
по средата между щастието и тъгата!
Деян Иванов 24,10,2010
02:02
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Иванов Всички права запазени
