5.02.2019 г., 15:37

На моста към отвъдното

753 8 19

Ще дойде миг, във който сетивата

ще искат да познаят твоя глас,

а плахото докосване с ръката

ще бъде мост на чувствата у нас.

 

Затворени, очите ще те видят,

за глътка въздух ще ме призовеш

и няма да ме пуснеш да отида

в отвъдното. Душа ще ми дадеш.

 

През сълзи ще се молиш на живота,

ще галиш побелялата  ръка.

Изправен срещу моята Голгота,

смъртта ми ти ще победиш така.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А аз благодаря за посещението и коментара! Хубав ден!
  • Силно и образно стихотворение1
    Добре е човек да има до себе си любим на душата и сърцето му човек, с когото да върви ръка в ръка през лабиринта на живота. Да се радва на всеки споделен миг.
    Да мисли само за живота, докато е тук на Земята. Все едно че животът ще е вечен. Да слави Бог, който го е дарил с живителна енергия...,
    За останалото Бог ще се погрижи!
    Благодаря за споделеното! .
  • Гавраил, приемам с радост поздравленията ти! Дано, когато се качиш на този мост, те държи ръката на близък за сърцето ти човек! Всеки би си го пожелал, вярвам в това!
  • Сякаш и аз бях на този мост.Силно!
    Поздравления!
  • Благодаря за светлината в твоя коментар, Светле!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...