pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17034
9.04.2022 г., 15:18 ч.

На моя буреносен облак 

  Поезия » Любовна
383 5 13

Не зная колко бури съм посяла,

аз мислех, че съм вятър благ по нрав.

След упрек твой повярвах, че си прав

и с молив чер щрихирах всичко бяло.

 

Небето в миг попи чернилка страшна,

невинен облак после не открих.

Не те упрекнах и дори простих,

че ти към тази буря в мен ме лашна.

 

Забравих после, че луна изгрява,

звездите, че играят луд кадрил.

Не питах ти ли беше моят мил,

преди да тръгна чувства да спасявам.

 

В метоха на душата – още жива –

с брашно от сълзи меся слънчев ден.

Дочу ли, гордост пак погазил в мен,

как плаче вик: Любов, не си отивай!

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не разбрах защо си "като мерудия"?
    Стана ми интересно, Роси!😍
  • Благодаря, Мари! Аз съм като мерудия! 😁
  • Радвам се, че точно ти, Роси, която познаваш цената на думите и показваш уважението си към тях в прекрасните си разкази, казваш такива ласкави неща за написаното от мен! Благодаря ти!😘
    Честит имен ден на Цветница, момиче, превърнало се в галеща роса за всяко цвете!❤️🌈❤️
    Бъди здрава!🙏🌷🌈
    Бъди благословена!🙏🌷🌈
  • Любовта може да ни стопли, но и до пепел да ни изгори. Но и в пепелта тя може отново да възкръсне, от искра. Прекрасно е, Мари! Само как умело умесваш хляб от думите, с който храниш душите.
  • Радва ме коментара и оценката ти, Тъжен лирик!🙏 Благодаря, че намина!😍
  • Теди, миличка, благодаря ти, че постави стихотворението в любими!😘
  • Момичета мили, това са изживяванията на лирическата, от която аз се разграничавам. В моя дом и в моето сърце всичко е наред.
    Благодаря ви, Валя и Светличка, че съпреживяхте вълненията на героинята в новото ми стихотворно детенце!💕
  • И това ще мине. Поздрави от мен! 🌛⭐
  • Всички копнеем тази любов, а тя не казва кога идва, нито кога си отива...
  • Тони, радвам се, че си съсредоточила вниманието си точно на това място в стихотворението, защото и на мен то ми е любимото!
    Прегръщам те с благодарност!💕
  • Прекрасно любовно послание, Мария. Впечатляваща образност.
    "В метоха на душата – още жива –
    с брашно от сълзи меся слънчев ден"
    Поздравления!
  • Ласкави думи си ми оставила за коментар! Благодаря ти, Мини!😍
  • Мария, как да коментирам такъв прекрасен стих, като бисерни капки попива в душата, а финала казва всичко! Прегръдка!
Предложения
: ??:??