И ето ме във малката ти стая -
червена коледна звезда.
Да бъда друга аз за теб не зная
и ще ти светя във тъма.
Ти гледаш петолъчното ми тяло
и някак ставам по звезда.
Затуй блестя щастлива до премала,
да стигна мрачните дъна.
И там избухвам - влюбена светулка,
родена само от звезда.
Добре дошъл на тихата ми люлка -
стопанин ти си ú сега.
© Камелия Виденова Всички права запазени