Dec 3, 2011, 11:01 PM

На моя любим

  Poetry » Love
1.9K 0 3

И ето ме във малката ти стая - 

червена коледна звезда.

Да бъда друга аз за теб не зная

и ще ти светя във тъма.

 

Ти гледаш петолъчното ми тяло

и някак ставам по звезда.

Затуй блестя щастлива до премала,

да стигна мрачните дъна.

 

И там избухвам - влюбена светулка,

родена само от звезда.

Добре дошъл на тихата ми люлка -

стопанин ти си ú сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Виденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...