Dec 3, 2011, 11:01 PM

На моя любим

  Poetry » Love
2K 0 3

И ето ме във малката ти стая - 

червена коледна звезда.

Да бъда друга аз за теб не зная

и ще ти светя във тъма.

 

Ти гледаш петолъчното ми тяло

и някак ставам по звезда.

Затуй блестя щастлива до премала,

да стигна мрачните дъна.

 

И там избухвам - влюбена светулка,

родена само от звезда.

Добре дошъл на тихата ми люлка -

стопанин ти си ú сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Виденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...