На моя любим
На моя любим
Ти си този, който исках
да живее с мен, да ме сънува нощем,
да бъде все до мен, до мен,
да нямам нужда от света, от поща.
Полегнала в случаен ден на светлото легло
развивах скръбни облаци от сън във здрача.
Този, и във приказките ми невидим,
и в любимите, с чиято мъка още плача.
Ти си той, излязъл в тиха нощ,
и единственият му свидетел е небето -
тиха фигурка във светлия й кош
на майчицата ми луна,
в сълзи изплетен.
И когато ме напускаш през стъклото на деня,
аз още плача, но росата... тя усмихва.
Ти дойде през мрака на години нощ
и ме докосна с най-щастливата магия.
Онзи, илюзионен, "съвършен",
моделиран от жената и изсмукан с пръстите
днес ме разсмива.
Ти дойде при мен, за мен,
ти беше, си, ще бъдеш близко, близко, близко...
Разсмивам се с душата ти и пак не спя,
и те целувам, знаеш, със усмивка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
Чакам още твои творби, да си знаеш...
