4.12.2018 г., 21:31

На моя най-добър приятел, с любов и почитания

619 0 0

Хора със странни имена.

Свят със странни хора.

Странни хора и странни неща, които никога не се случват...

 

Трябва да ти кажа нещо.

Да, знам, че е късно.

Да, знам, че не слушаш.

Да знам, че те няма.

Но трябва.

 

Трябва да ти кажа някак,

че ходих на другия край на земята,

не спрях пред вълните и тръгнах нататък,

а щом свърши морето, не спрях и не чаках.

 

Трябваше да чуя дните - 

безкрайни дни и кратки нощи,

а нощем аз те търсих още...

 

И щом морето после свърши

и щом ме свлече там земята,

аз чувах мислите ти още

и пак се устремих нататък.

 

Аз трябва да те питам нещо.

Да, знам, че не искаш.

Да, знам, че те плаша.

Да, знам, че ще бягаш.

Но трябва.

 

Имаш ли сребро в сърцето,

където моят ден гореше,

където нощите искряха,

където помня те да беше?

 

Имаш ли сълзи в зелено

тъй нежни, топли,

остри, гневни,

такива, че да не отминат,

да ми разказват в светло-синьо?

 

Аз трябва да ти взема нещо.

Не знам какво е

и защо ли

не си го имал преди мене.

 

Ще ти го взема

и ще бъдеш

освободен, смирен, щастлив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...