На моя най-добър приятел, с любов и почитания

Хора със странни имена.

Свят със странни хора.

Странни хора и странни неща, които никога не се случват...

Трябва да ти кажа нещо.

Да, знам, че е късно.

Да, знам, че не слушаш.

Да знам, че те няма.

Но трябва.

Трябва да ти кажа някак,

че ходих на другия край на земята,

не спрях пред вълните и тръгнах нататък,

а щом свърши морето, не спрях и не чаках.

Трябваше да чуя дните - 

безкрайни дни и кратки нощи,

а нощем аз те търсих още...

И щом морето после свърши

и щом ме свлече там земята,

аз чувах мислите ти още

и пак се устремих нататък.

Аз трябва да те питам нещо.

Да, знам, че не искаш.

Да, знам, че те плаша.

Да, знам, че ще бягаш.

Но трябва.

Имаш ли сребро в сърцето,

където моят ден гореше,

където нощите искряха,

където помня те да беше?

Имаш ли сълзи в зелено

тъй нежни, топли,

остри, гневни,

такива, че да не отминат,

да ми разказват в светло-синьо?

Аз трябва да ти взема нещо.

Не знам какво е

и защо ли

не си го имал преди мене.

Ще ти го взема

и ще бъдеш

освободен, смирен, щастлив.