На моята България
На моята България
Българийо, за мен най-скъпо струваш!
Със нищо аз не бих те заменил!
Обичам те, щом делници празнуваш,
а и когато истински скърбиш…
Обичам те и няма да престана!
От твойто лоно аз съм се родил.
И твой закрилник вечно ще остана,
затуй ти се прекланям, крайо мил!...
Българийо, тринайсет века съществуваш,
след себе си оставяш ти следи…
Гордееш се или пък се срамуваш -
празнуваш или си в беди!
Ти не веднъж си хулена и клета
от чужди и от свои синове.
Усмивката ти не веднъж бе взета,
но бъдеще за тебе се кове!
Родена си и раснала в неволи,
безпомощна си ронила сълзи.
Ръцете ти са целите в мазоли…
Орала си и пасала кози.
Ти оцеля до днес, тринайсет века.
И пусна свойте корени в пръста.
На зиг-заг беше твоята пътека…
И даде нещо свое на света.
Сега ти пак дъхтиш на сенокоси.
От изток срещаш първите лъчи.
И свойта обич като майка носиш,
и ласкавите майчини очи.
Земя, в която ми е хвърлен пъпа,
и гроба ми, в който ми е мил,
така че ти до край ще си ми скъпа.
И аз това от тебе не съм крил!
Аз като син пред тебе съм застанал!
О, ако ти задъхана ме призовеш,
аз остър меч в ръцете ти ще стана,
ти враговете си да прободеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
