17.01.2008 г., 19:55

На моята красавица

1.1K 0 4

В сиянието на твойто личице,
красива моя,
виждам цялото небе.

Със звездите в твоите очи,
зорнице малка,
озаряваш мойте дни!

С топлата прегръдка твоя,
мъничка принцесо,
с щастие изпълваш ти душата моя!

Усмивката ти ясна, чиста,
снежинке моя,
сияйна е и тъй лъчиста!


Думи нямам, да ти кажа
колко те обичам аз.
Но ще намеря начин да покажа,
че щастието Ти си в този час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...