На моята любима
На моята любима!
Обичам те, безкрайно те обичам,
безпаметно, до болка, до полуда
сърцето си на твоето обричам,
защото знам, че любовта е чудо.
Намерих те след много дълъг път,
и благодарен съм, че ми се случи,
покой намери грешната ми плът,
душата – свободата си получи!
Ще те очаквам – само намини,
приготвил съм от старото вино,
с целувка ще те сгрея – остани!
И пътя си ще извървим в едно!
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
