На моята любима!
Обичам те, безкрайно те обичам,
безпаметно, до болка, до полуда
сърцето си на твоето обричам,
защото знам, че любовта е чудо.
Намерих те след много дълъг път,
и благодарен съм, че ми се случи,
покой намери грешната ми плът,
душата – свободата си получи!
Ще те очаквам – само намини,
приготвил съм от старото вино,
с целувка ще те сгрея – остани!
И пътя си ще извървим в едно!
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
