Извикай ме когато ти е тъжно
Извикай ме, когато ти е тъжно,
ще дойда... Знаеш, че го искам...
Ще полежим... Ще помълчим на тъмно,
Ще те целувам и към мен ще те притискам!
Ще заспиш на мойто-твое рамо,
а аз ще се усмихвам втренчен в тебе...
На сутринта с алармата, ще кажеш, че е рано
и ще се вкопчиш в мене, като малко бебе.
Ще станем, ще запалим по цигара,
Ще стоплим длани в чашите с кафе,
Ще запечатвам спомени със всяко късче пара,
ще се губя в погледа ти топло кадифен!
До тебе искам да осъмвам...
Във твоя глас да се улисвам...
Извикай ме, когато ти е тъжно!
Ще дойда... Знаеш, че го искам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Недялков Всички права запазени
