На моята приятелка Диди
Не тъжи, приятелко!
Аз зная, всеки си избира
пътя, по който трябва да върви.
И всеки плод в ръцете си събира,
макар от някой много да боли!
И случва се, животът ни притиска,
и идва ни безкрайно да крещим.
Зъл демон гърлото ни стиска,
не искаме, а трябва да мълчим!
Преглъщайки от всяка лоша дума,
затваряйки очи за пошлостта.
Не знаейки, че толкоз мъка има,
която те оставя все сама!
Недей, приятелко, не се предавай
и знай, доброто е край нас!
Със вяра ти го приласкавай,
ще видиш, то ще дойде и у вас!!!
31.08.2003г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Харизанова Всички права запазени
