Човек (Анна Станоева)
190 4916
3.05.2007 г., 13:18 ч.

На моята родина 

  Поезия
2010 0 2


Как хубава е моята родина,
дори със изоставени селца,
едва ли някой ще оспори
невероятната и красота.

Душата щом до планините дръзне
да се докосне, тъй за да се зареди,
разбира, че ръка незнайна,
по тях оставила е своите следи.

Как сладко е да вдишаш аромата,
отпускайки се в росната трева,
да се разхождаш сутрин сред гората,
а след това,  отново у дома.

© Анна Станоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??