На моята родина
Как хубава е моята родина,
дори със изоставени селца,
едва ли някой ще оспори
невероятната и красота.
Душата щом до планините дръзне
да се докосне, тъй за да се зареди,
разбира, че ръка незнайна,
по тях оставила е своите следи.
Как сладко е да вдишаш аромата,
отпускайки се в росната трева,
да се разхождаш сутрин сред гората,
а след това, отново у дома.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
