На мястото
(Апокалипсис тогава)
След пожара
пороища със камшици плющяха в небето,
зли светкавици блясваха в тъмното
през плътните облаци.
Без коса,
без ръце,
раздърпана,
в тъмното търсех спасение,
но тебе те нямаше.
След пожара
дори не можах да помръдна
онези, големите камъни,
под които загина душата ми.
Шлифовах ги с кръв,
ала черното не се махаше.
Затова ги използвам
да строя моята Китайска стена,
тук на място,
където се срути
нашата дървена къщичка,
без да мога и кръст да поставя
на мястото.
Публикувано във:
Алманах Поезия 2019. Буквите, с.233
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
