27.07.2009 г., 17:06 ч.  

На мястото 

  Поезия » Друга
507 0 4

(Апокалипсис тогава)

След пожара
пороища със камшици плющяха в небето,
зли светкавици блясваха в тъмното
през плътните облаци.
Без коса,
без ръце,
раздърпана,
в тъмното търсех спасение,
но тебе те нямаше.

  

След пожара
дори не можах да помръдна
онези, големите камъни,
под които загина душата ми.
Шлифовах ги с кръв,
ала черното не се махаше.
Затова ги използвам
да строя моята Китайска стена,
тук на място,
където се срути
нашата дървена къщичка,
без да мога и кръст да поставя
на мястото.

 

 

Публикувано във:

Алманах Поезия 2019. Буквите, с.233

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??