ELENA_ELENA (Елена Елена)
50 28
10.11.2009 г., 15:58 ч.

На мъжа ми 

  Поезия » Любовна
2212 1 5

В живота правих много грешки

и падах, без да мога да реша

дали да стана или ще е смешно,

дали с едно изправяне пак няма да сгреша.

 

Но ти бе там. Ти винаги крепеше

и малкото надежда в моята душа.

Не пречеше, а тихо си седеше,

но винаги подкрепяше ме ако бях в беда.

 

Обичаше ме през годините, когато

не исках да прогледна и летях...

Обичаше ме толкова отчаяно и сляпо,

че ми прощаваше обиди, унижения и грях.

 

И свиваше се нейде в самотата,

когато исках и целувах друг.

И търсеше очите ми в тълпата,

и трескаво сънуваше ме като луд.

 

Сега се питам - как си ме обичал?!

Не зная как си ме желал!

Не виждах мъката ти, а безгрижно тичах...

Не осъзнавах, всъщност, колко си ми дал.

 

И днес те гледам, мило се усмихвам...

припомняйки си хиляди неща...

До теб съм и това сега ми стига,

ала за малко да пропусна любовта!

 

 

© Елена Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??