На мъжа ми
В живота правих много грешки
и падах, без да мога да реша
дали да стана или ще е смешно,
дали с едно изправяне пак няма да сгреша.
Но ти бе там. Ти винаги крепеше
и малкото надежда в моята душа.
Не пречеше, а тихо си седеше,
но винаги подкрепяше ме ако бях в беда.
Обичаше ме през годините, когато
не исках да прогледна и летях...
Обичаше ме толкова отчаяно и сляпо,
че ми прощаваше обиди, унижения и грях.
И свиваше се нейде в самотата,
когато исках и целувах друг.
И търсеше очите ми в тълпата,
и трескаво сънуваше ме като луд.
Сега се питам - как си ме обичал?!
Не зная как си ме желал!
Не виждах мъката ти, а безгрижно тичах...
Не осъзнавах, всъщност, колко си ми дал.
И днес те гледам, мило се усмихвам...
припомняйки си хиляди неща...
До теб съм и това сега ми стига,
ала за малко да пропусна любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Елена Всички права запазени
Хареса ми много.... Благодаря!
