16.06.2017 г., 12:29 ч.

На недостижимата 

  Поезия » Любовна
616 2 11

 

Спри, моя малка лудетино!

Чуваш ли ехо от болка?

Капещи мисли са вплетени

в теб като върбови клонки.

 

Спри, светлина недогонена,

в тъмното аз се смалявам.

С пепелен дъх ме отронва

болка, избухнала в ляво.

 

Песен си в нотите скъсани,

белег от страстно червило.

Спри е не казвай късно е,

моя мечта звездокрила.

 

Нека ни свърже пръстена

в своето тайнство велико.

Толкова дълго те търсих,

плаках, насън те виках,

 

че полудяха мислите

в слепи следи да се взират.

Спри, дай ми с поглед амнистия.

Другото е умиране.

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??