На недостижимата
Спри, моя малка лудетино!
Чуваш ли ехо от болка?
Капещи мисли са вплетени
в теб като върбови клонки.
Спри, светлина недогонена,
в тъмното аз се смалявам.
С пепелен дъх ме отронва
болка, избухнала в ляво.
Песен си в нотите скъсани,
белег от страстно червило.
Спри е не казвай късно е,
моя мечта звездокрила.
Нека ни свърже пръстена
в своето тайнство велико.
Толкова дълго те търсих,
плаках, насън те виках,
че полудяха мислите
в слепи следи да се взират.
Спри, дай ми с поглед амнистия.
Другото е умиране.
© Мария Панайотова All rights reserved.
