16.07.2005 г., 8:42

На нейните очи

1.9K 1 9


Във един прекрасен ден,
прибирайки се изморен,
се запознах с едно момиче,
което мислех,че ще е за мен.

Тя бе същинска фея
и неможех да сваля очите си от нея.
Просто щях да полудея,
без да мога да се овладея,

Всичко тръгна тъй добре
и без нищичко да разбере,
тя грабна моето сърце,
със красивото си ангелско лице.

Но както почна изведъж,
така и свърши,като дъжд,
защото тя пред мен призна,
че не била сама.

                                         02.7.2004 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ицо Саков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • вложено е много чувства,харесва ми
  • Не знам.Аз не гледам така на нещата.За мен не са просто стихове.Те са нещо повече и променя ли нещо в някой от тях вече не означава това което е означавал.Просто ги представям такива каквито са.Не съм се стремил да са перфектни.Пиша ги общо взето за мен.Нямам много богат речник, но пак се справям да изразя чувствата си.Това е всичко.Не пиша за конкурси или за публикуване, а за себе си.
  • Имах предвид, че сякаш държиш повече на римата от колкото на смисъла, не че тук смисъл липсва. А казвайки "истински мерената реч" имах предвид хармония и симетрия в броя срички и дължината на стиховете. За да стои наистина стегнато.
    Примерно в това има какво да се доизпипа:
    "защото тя пред мен призна,
    че не била сама."
    Виждам, че можеш да вървиш към по-добре, затова ти го казвам. Защото няма префектни неща и след като можеш да ги доошлайфваш, защо да не го правиш. Струва си.
    И въпреки и така е добро. Най-хубавите стихове са ония, които се пишат от раз. Започнеш ли да ги преправяш и редактираш става лошо...
  • Ами като има,какво да се доизкусурява, защо не приемаш моите така искрени критики?
  • Аха ако е това наистина и аз го усещам, но така се получи Както казах не съм ги писал за публика и има какво да се изкусурява, но и така стават.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...