Jul 16, 2005, 8:42 AM

На нейните очи

  Poetry
1.9K 1 9


Във един прекрасен ден,
прибирайки се изморен,
се запознах с едно момиче,
което мислех,че ще е за мен.

Тя бе същинска фея
и неможех да сваля очите си от нея.
Просто щях да полудея,
без да мога да се овладея,

Всичко тръгна тъй добре
и без нищичко да разбере,
тя грабна моето сърце,
със красивото си ангелско лице.

Но както почна изведъж,
така и свърши,като дъжд,
защото тя пред мен призна,
че не била сама.

                                         02.7.2004 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ицо Саков All rights reserved.

Comments

Comments

  • вложено е много чувства,харесва ми
  • Не знам.Аз не гледам така на нещата.За мен не са просто стихове.Те са нещо повече и променя ли нещо в някой от тях вече не означава това което е означавал.Просто ги представям такива каквито са.Не съм се стремил да са перфектни.Пиша ги общо взето за мен.Нямам много богат речник, но пак се справям да изразя чувствата си.Това е всичко.Не пиша за конкурси или за публикуване, а за себе си.
  • Имах предвид, че сякаш държиш повече на римата от колкото на смисъла, не че тук смисъл липсва. А казвайки "истински мерената реч" имах предвид хармония и симетрия в броя срички и дължината на стиховете. За да стои наистина стегнато.
    Примерно в това има какво да се доизпипа:
    "защото тя пред мен призна,
    че не била сама."
    Виждам, че можеш да вървиш към по-добре, затова ти го казвам. Защото няма префектни неща и след като можеш да ги доошлайфваш, защо да не го правиш. Струва си.
    И въпреки и така е добро. Най-хубавите стихове са ония, които се пишат от раз. Започнеш ли да ги преправяш и редактираш става лошо...
  • Ами като има,какво да се доизкусурява, защо не приемаш моите така искрени критики?
  • Аха ако е това наистина и аз го усещам, но така се получи Както казах не съм ги писал за публика и има какво да се изкусурява, но и така стават.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...