17.03.2008 г., 22:27

На неверен няма да съм вярна

877 0 4
На неверен няма да съм вярна.
Това добре го запомни!
Запомни и помисли дали съм ти вярна
след всичките ти лъжи.
И аз със други съм била,
докато съм ти шепнела: "Обичам те".
На други съм подарявала плътта
сред измислена нежност, фалш и преструвки.
След това, което си признах,
се чувставм нова, пречистена,
а не като преди - грешна
и лоша, дори в суети измислена.
Казваш, че твоята лъжа е различна,
не е като мойта, толкова от нея да боли.
Да, теб не те боли от лъжите ти - било ти е хубаво,
но питаш ли ме мен колко ме боли.
Искам нещо да ти призная -
аз не исках да съм с други  (или поне така ми се струва),
но го направих да си отмъстя - така справедливост се купува.
Ти си ми изневерил не само с плът, а и с душа,
а аз го направих само със страст и безразличие,
направих го проста така,
за да мога поне за миг да забравя колко много означаваш за мен,
колко те обичам, колко ми липсваш, как няма без теб нощ и ден...
Никога със сърце не съм те аз предала и никога няма да го сторя
след цялата болка, която аз изпитвам,
ще продължавам да те обичам и за теб да се боря!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много болка има в стихчето ти, мила!Радвам се, че не е истина и се надявам никога да не изпитваш такава любов...Тя убива доброто у хората!Прегръдки и само напред
  • Не е истина това което съм написала Благодаря за коментарите
  • дано да не е истина това което си написала, а ако е наистина не си струва да се бориш за тази така наречена любов
  • Това вашето не е любов! Млада си, не пропилявай едни от най-хубавите си години с подобни връзки...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...