28.04.2013 г., 14:58 ч.

На нея 

  Поезия » Любовна
764 0 2

      На нея

 

В дните, де се гонят,

какво за мен остава.

Забързан и небрежен,

неволни грешки правя.

Забравям да ù шепна:

Обичам те - не спирам.

Проронена сълзица 

с устни да попивам.

 

За моя скъп приятел,

за мойта Светлина.

Една, едничка дума,

защо я тъй пестя.

 

В миг на мъжка слабост

искам да  запея.

Струните ще галя

в песента за нея.

Когато мъж боли го,

е искрена душата.

Та птици сладкопойни

ще стихнат в гнездата...

 

Сетне ще попивам

бистрите сълзи.

И без сън ще срещнем

ранните зори.

 

В дните, де се нижат,

какво за нас остава.

В тези, дето идат,

ще тънем в забрава!

© Савар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех,г-н Яндов имам цели три.Трябва ли да продължавам?
    На вас и Величков усмивки в този празничен ден.
  • Струи голяма любов от стихото.Поздрави! А,туй дето накрая го пишеш един съвет, без никой да разбере, правят се деца! Децата осмислят живота, всичко останало е фалш!
Предложения
: ??:??