На нея
На нея
В дните, де се гонят,
какво за мен остава.
Забързан и небрежен,
неволни грешки правя.
Забравям да ù шепна:
Обичам те - не спирам.
Проронена сълзица
с устни да попивам.
За моя скъп приятел,
за мойта Светлина.
Една, едничка дума,
защо я тъй пестя.
В миг на мъжка слабост
искам да запея.
Струните ще галя
в песента за нея.
Когато мъж боли го,
е искрена душата.
Та птици сладкопойни
ще стихнат в гнездата...
Сетне ще попивам
бистрите сълзи.
И без сън ще срещнем
ранните зори.
В дните, де се нижат,
какво за нас остава.
В тези, дето идат,
ще тънем в забрава!
© Савар All rights reserved.
