На нея

Savar (Савар)
39 92

Apr 28, 2013, 2:58 PM

Poetry » Love

791 0 2

На нея

В дните, де се гонят,

какво за мен остава.

Забързан и небрежен,

неволни грешки правя.

Забравям да ù шепна:

Обичам те - не спирам.

Проронена сълзица

с устни да попивам.

За моя скъп приятел,

за мойта Светлина.

Една, едничка дума,

защо я тъй пестя.

В миг на мъжка слабост

искам да запея.

Струните ще галя

в песента за нея.

Когато мъж боли го,

е искрена душата.

Та птици сладкопойни

ще стихнат в гнездата...

Сетне ще попивам

бистрите сълзи.

И без сън ще срещнем

ранните зори.

В дните, де се нижат,

какво за нас остава.

В тези, дето идат,

ще тънем в забрава!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Savar (Савар)

2013-04-28T20:00:15+03:00

Ех,г-н Яндов имам цели три.Трябва ли да продължавам?
На вас и Величков усмивки в този празничен ден.
Qndov (Никола Яндов)

2013-04-28T19:08:13+03:00

Струи голяма любов от стихото.Поздрави! А,туй дето накрая го пишеш един съвет, без никой да разбере, правят се деца! Децата осмислят живота, всичко останало е фалш!