На нея
696
0
0
Готова бях.
Почти нацяло.
Даже вече се кълнях,
Че чувството е спряло.
Чувството да имаш нужда
от обич, ласка, поглед, жест...
Чувството, което в теб събужда
Един единствен на света човек.
И днес обаче още сякаш
Трудно ми е да приема,
Че точно ти си там и чакаш
В обятията твои да ме вземеш.
Не зная как, кога или защо
Ми връщаш усет тъй забравен...
Но зная аз със сигурност едно -
Изграждаш вече свят сакрален.
Градиш със страст, със смелост ти
Стени от обич, вяра и закрила.
Едно от мен обаче запомни -
Аз от теб и ти от мен...
Една от друга винаги ще черпим сила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчице Всички права запазени
