16.04.2007 г., 16:40

НА НЕЯ

1.3K 0 2
 

На нея


Толкова ли нежни са ръцете и,

и очите и, усмивката и топла,

че успяват в миг от цветето

да изгонят без остатък болката.


Искам ласкаво да я помилвам

и да стисна тези длани.

Във прегръдка светла, силна

да прелее обичта ми.


И очите чисти да посрещна

с весело, усмихнато лице.

Не, не питайте дали съм грешна -

отговорът знае моето сърце.


09.08.2000г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Делфи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...