На нея
Толкова ли нежни са ръцете и,
и очите и, усмивката и топла,
че успяват в миг от цветето
да изгонят без остатък болката.
Искам ласкаво да я помилвам
и да стисна тези длани.
Във прегръдка светла, силна
да прелее обичта ми.
И очите чисти да посрещна
с весело, усмихнато лице.
Не, не питайте дали съм грешна -
отговорът знае моето сърце.
© Делфи All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
