На Ники
И вечер ти ще си до мен. Ще се усмихваш, ще се смееш.
Но пак едва ли някога ще си със мен...
Аз помня онзи хубав слънчев ден,
когато ми откраднаха мобилния във автобуса,
и с онази примиреност се засмях "Нищо - на всекиго се случва!"
Тогава дори не подозирах как светът ми ще се разруши,
как бледата надежда за спасение на хиляди парченца ще се натроши.
Как изгревът не ще дочакаш, как няма да те видя сутринта,
как безпаметно ще гледам всичките изопнати лица.
И как на следващата сутрин в гроба те ще положат,
и как безскрупулно душата ти във рамка ще изложат,
и как ще ми се иска на твое място да съм аз!
Защото - видиш ли - светът те искаше,
защото имаше какво да му дадеш,
а аз едва ли някога ще смогна на бързото му темпо и растеж!
Аз не вярвам в нищо вече; а имаше моменти,
повярвай ми поне веднъж, когато влизах аз във църкви,
когато вярвах в сила някаква в небето,
когато казвах "Всичко ще се нареди!",
когато търсех знак и в най-мъничкото нещо!
Но вече не! Приключих! Свърши се с това,
да вярваш в нещо силно, а после - празнота!
Та това не е човешко! Няма смисъл във това
да гледаш всяко нещо, търсейки следа,
да гледаш позитивно на най-мрачните неща!
А ти го правеше... и точно затова обичах теб най-силно на света!
Моля да ме извините за грубото звучене, просто трябваше да го напиша!
Но пак едва ли някога ще си със мен...
Аз помня онзи хубав слънчев ден,
когато ми откраднаха мобилния във автобуса,
и с онази примиреност се засмях "Нищо - на всекиго се случва!"
Тогава дори не подозирах как светът ми ще се разруши,
как бледата надежда за спасение на хиляди парченца ще се натроши.
Как изгревът не ще дочакаш, как няма да те видя сутринта,
как безпаметно ще гледам всичките изопнати лица.
И как на следващата сутрин в гроба те ще положат,
и как безскрупулно душата ти във рамка ще изложат,
и как ще ми се иска на твое място да съм аз!
Защото - видиш ли - светът те искаше,
защото имаше какво да му дадеш,
а аз едва ли някога ще смогна на бързото му темпо и растеж!
Аз не вярвам в нищо вече; а имаше моменти,
повярвай ми поне веднъж, когато влизах аз във църкви,
когато вярвах в сила някаква в небето,
когато казвах "Всичко ще се нареди!",
когато търсех знак и в най-мъничкото нещо!
Но вече не! Приключих! Свърши се с това,
да вярваш в нещо силно, а после - празнота!
Та това не е човешко! Няма смисъл във това
да гледаш всяко нещо, търсейки следа,
да гледаш позитивно на най-мрачните неща!
А ти го правеше... и точно затова обичах теб най-силно на света!
Моля да ме извините за грубото звучене, просто трябваше да го напиша!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Димчева Всички права запазени
