Mar 4, 2007, 10:29 AM
На Ники
И вечер ти ще си до мен. Ще се усмихваш, ще се смееш.
Но пак едва ли някога ще си със мен...
Аз помня онзи хубав слънчев ден,
когато ми откраднаха мобилния във автобуса,
и с онази примиреност се засмях "Нищо - на всекиго се случва!"
Тогава дори не подозирах как светът ми ще се разруши,
как бледата надежда за спасение на хиляди парченца ще се натроши.
Как изгревът не ще дочакаш, как няма да те видя сутринта,
как безпаметно ще гледам всичките изопнати лица.
И как на следващата сутрин в гроба те ще положат,
и как безскрупулно душата ти във рамка ще изложат,
и как ще ми се иска на твое място да съм аз!
Защото - видиш ли - светът те искаше,
защото имаше какво да му дадеш,
а аз едва ли някога ще смогна на бързото му темпо и растеж!
Аз не вярвам в нищо вече; а имаше моменти,
повярвай ми поне веднъж, когато влизах аз във църкви,
когато вярвах в сила някаква в небето,
когато казвах "Всичко ще се нареди!",
когато търсех знак и в най-мъничкото нещо!
Но вече не! Приключих! Свърши се с това,
да вярваш в нещо силно, а после - празнота!
Та това не е човешко! Няма смисъл във това
да гледаш всяко нещо, търсейки следа,
да гледаш позитивно на най-мрачните неща!
А ти го правеше... и точно затова обичах теб най-силно на света!
Моля да ме извините за грубото звучене, просто трябваше да го напиша!
Но пак едва ли някога ще си със мен...
Аз помня онзи хубав слънчев ден,
когато ми откраднаха мобилния във автобуса,
и с онази примиреност се засмях "Нищо - на всекиго се случва!"
Тогава дори не подозирах как светът ми ще се разруши,
как бледата надежда за спасение на хиляди парченца ще се натроши.
Как изгревът не ще дочакаш, как няма да те видя сутринта,
как безпаметно ще гледам всичките изопнати лица.
И как на следващата сутрин в гроба те ще положат,
и как безскрупулно душата ти във рамка ще изложат,
и как ще ми се иска на твое място да съм аз!
Защото - видиш ли - светът те искаше,
защото имаше какво да му дадеш,
а аз едва ли някога ще смогна на бързото му темпо и растеж!
Аз не вярвам в нищо вече; а имаше моменти,
повярвай ми поне веднъж, когато влизах аз във църкви,
когато вярвах в сила някаква в небето,
когато казвах "Всичко ще се нареди!",
когато търсех знак и в най-мъничкото нещо!
Но вече не! Приключих! Свърши се с това,
да вярваш в нещо силно, а после - празнота!
Та това не е човешко! Няма смисъл във това
да гледаш всяко нещо, търсейки следа,
да гледаш позитивно на най-мрачните неща!
А ти го правеше... и точно затова обичах теб най-силно на света!
Моля да ме извините за грубото звучене, просто трябваше да го напиша!
© Цвети Димчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И аз помня гласа на Ники, дни преди да си отиде. Никога няма да го забравя. Тогава той обеща да се срещнем. Това ще се случи в друг свят, в друго измерение, аз вярвам. Силно е това, което си написала. Разбирам те.
-
Много отдавна загубих способността си да вярвам и да се доверявам.
Знам, че страшно много хора се оповават на вярата си в трудни моменти и, повярвайте ми, аз опитах. Но просто някак си... беше и е толкова далече от мен...
Иво, хубаво е това, че вярваш. И в известна степен ти завиждам. Но аз просто не мога да си представя, че всичко опира до това да си кажеш "Аз мога!"
Съжалявам! -
Не искам да знам дали ми вярвате. Не знам дали съм прав. Но аз вярвам! Убеден съм, че всеки път, когато запишете някой свой сън, подсъзнанието ще ви подскаже чрез него как да живеете, как да преодолеете собствените си задръжки и предразсъдъци. Показва ви и тежките моменти от вашето бъдеще, за да ги приемете по-лесно. За вас не знам. Аз вярвам!
www.kehoeducation.com/content/view/133/149/lang,bg/
http://www.kehoeducation.com/content/view/133/149/lang,bg/ -
И ти можеш. Повярвай в това. Знам, че можеш! Доказваш с всеки нов ден!
-
Прелестно е, с много мъка в него!!!
Моите поздравления, Цвети!
/мисля, че му трябва малка подредба/ -
Ужасно тъжно!
Направо ме побиха тръпки от силата му!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
