На НОЩТА
На НОЩТА
Eла при мeнe, Приятeлко лeнива,
ела, покрий ме с черния си плащ.
Във времето от тебе няма по-красива,
ти, потайна, тъмна, непрогледна Нощ.
Тъмнината ти страха ми покорява.
Тишината твоя вдъхва ми живот.
Луната бяла като с канабис ме опива,
пленява ме и звездният ти небосвод.
Болката с чeрнилка ми подсилваш.
Тъгата... във бирата ми къпеш ти.
В сънищата Радостта ми подаряваш,
обсипвайки ме с най-чудните мечти.
Когато с ракия си напивам Самотата,
кориш ме с поглед, хванала ме в плен.
Удавен с вино, паднал в тъмнината,
ме предпазваш, чакаща да дойде ден.
В любовта ни прeизстрадана и нова,
със най-любимата в света жена,
горящи в пожара на страста ни дива,
пак закриваш с лепкавата си тъма.
Но когато сутринта сe приближава
и денят пристъпва, за да те смени,
на мен започваш да си отмъщаваш
и зазиждаш ме зад четири стени.
Обичам тe, красавицe нeпостоянна.
Създадена си от Природа или Бог!
Дивна спътнице по пътя ми, безсънна,
до края на Живота ще ти бъда роб!
- - -
Ivaylo Atanassov
12.02.2006 ( 03.40 h. )
Senftenberg – Germany
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Атанасов Всички права запазени
