Изпратих те.
На есента със листопада.
Изплаках те.
Със сълзите на дъжда.
Помахах ти за сбогом.
С крилата на отлитащи ята.
Загубих те.
В прегръдките си взе ме вятърът.
Сърцето си да съживя поисках.
Земята с обич се разтвори цяла.
Сега отново чувствам.
В прегръдката си стопля ме студът.
© Мариета Вълчева Всички права запазени
небрежни на пръв поглед, но оставяйки следи !
тази богата душевност е за завиждане...
поздрав !