На Някого

Poetry

1.3K 0 28

Изпратих те.

На есента със листопада.

Изплаках те.

Със сълзите на дъжда.

Помахах ти за сбогом.

С крилата на отлитащи ята.

Загубих те.

В прегръдките си взе ме вятърът.

Сърцето си да съживя поисках.

Земята с обич се разтвори цяла.

Сега отново чувствам.

В прегръдката си стопля ме студът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

едимах

отмерени удари с четка по платното,
небрежни на пръв поглед, но оставяйки следи !
тази богата душевност е за завиждане...
поздрав !

2008-04-29T18:45:07+03:00
raccing (Радка Иванова)

Настръхнах докато го четох , невероятно е !Продължавай да твориш !

2008-02-20T00:16:10+02:00
beytula_bubu (Бен Ар)

Ирония.....която ме разчувства......Нека светлината продължава да те дарява с творчество

2008-01-30T20:56:54+02:00
valani (ВАЛЕНТИНА СПИРОВА)

Много е хубаво!!!

2008-01-04T14:43:30+02:00
AzDobrata (Аз Добрата)

Мариии, поздрави и от мен! Как съм пропуснала?Ето, сега се реванширам!ЕДНО ГОЛЯМО БРАВО ОТ МЕН!

2008-01-02T22:57:39+02:00