На образа ти свят приставам
на Й.
Сега си ми по-скъпа двойно
и двойно повече те любя аз,
с очи големи - неспокойни,
отлъчени от плътска страст.
Животът ми от зла пустиня
превърна в звезден полилей,
блести в едемската градина
над спомен в леден снеговей.
На образа ти свят приставам,
обгърнат с нежна тишина,
душата твоя прелъстявам
на божество и на жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
