на Й.
Сега си ми по-скъпа двойно
и двойно повече те любя аз,
с очи големи - неспокойни,
отлъчени от плътска страст.
Животът ми от зла пустиня
превърна в звезден полилей,
блести в едемската градина
над спомен в леден снеговей.
На образа ти свят приставам,
обгърнат с нежна тишина,
душата твоя прелъстявам
на божество и на жена.
© Младен Мисана All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
