На Онзи свят, там всички са добри...

15.11.2024 г., 23:51 ч.

Поезия » Философска

112 2 2

И всеки ден заставям да прогледне,
през пръсти, през ресници, през стъкло.
А любовта ми – тъжна и последна,
напомня: Всичко вече е било.

Не си едничка ти, не си и първа,
която нощем в стихове скърби.
Животът духа, както му отърва
нетрайните глухарчета - съдби.

И рони грубо същността ти бяла,
за да нахрани своите вини.
А ти до днес живяла, не живяла,
живей от утре! И го промени!

Обичай мълком и обичай шумно,
обичай срещу вятъра дори.
Премита Бог небесното си гумно...
На Онзи свят, там всички са добри...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.