16.03.2024 г., 7:02

На ощипаното Миче

520 0 4

На ощипаното Миче
                        6201104425

    Имам си – 
        глезена 
            принцеса 
                сополива!
    Обичам си я – 
            Макар
                 и мъничко 
                        енгèл!
    Стопля 
        душата ми – 
                в стихията 
                        бурлива, 
    та 
        дори и 
            да ме 
                прави 
                    тя 
                        на див 
                            петел!
    Така
        Животът 
                не е 
                   броеница  
                        сива, 
    а – наниз 
        от трудности, 
                 които 
                     съм поел…!


20.12.2019 г.
Шани

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Име Стоян Койчев
    Пловдив, BG
    Регистриран 1 мес
    Следва 0
    Последователи 0
    Коментари от мен 0
    Коментари за мен 8
    --------------------------------
    така или иначе авторът не се включва в коментарите...
  • Аз не съм като теб, Пепи, та да знам всичко в нета,. Затова съм писала - ако е ЕГН, а не - това е ЕГН.
  • Проверка за валидност на ЕГН/ЛНЧ
    6201104425 - невалиден ЕГН/ЛНЧ!

    Тони, не е ЕГН
  • Извинявай, Шани, ама този стих е грозен.Не ми харесва с жаргонните си думи, а също и оформлението.
    Ако това е ЕГН, това е информация, която не бива да се оповестява.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...