10.11.2007 г., 11:02

На остров тих

968 0 13

Събудих се на остров тих,

сред океана,

в странна светлина – огряна.

Чудо е!

Къде съм?

Та за Рая аз не съм купувала билет?!

Събудих се в някаква омая,

но… всъщност май не спях.

Пребродих всяко ъгълче набързо,

за да те търся.

Чувствах се самотна.

Въртях се сякаш в омагьосан кръг!

Пред мен морето - неспокойно,

зад мен – всемир.

Дочувах само чудни птичи песни.

Но птиците нали отлитнаха на юг?

Аха. Разбрах.

Щом мине зимата студена, ще се

завърнат те отново тук.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светло и хубаво стихотворение.
    Донесе ми спокойствие и радост.
    С обич, Златна Нели.
  • Какъв сън...браво, Нели!
  • Нели,поздравления за стиха,мила!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Някои пък може и да си имаме на идея как се чувстваш ...
    Ти така ни заразяваш с чувства, че то вече чувствително не се търпи...
  • Ще се завърнат, Нели!
    Хубавото винаги се връща!
    Вярвай!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....