10.11.2007 г., 11:02

На остров тих

956 0 13

Събудих се на остров тих,

сред океана,

в странна светлина – огряна.

Чудо е!

Къде съм?

Та за Рая аз не съм купувала билет?!

Събудих се в някаква омая,

но… всъщност май не спях.

Пребродих всяко ъгълче набързо,

за да те търся.

Чувствах се самотна.

Въртях се сякаш в омагьосан кръг!

Пред мен морето - неспокойно,

зад мен – всемир.

Дочувах само чудни птичи песни.

Но птиците нали отлитнаха на юг?

Аха. Разбрах.

Щом мине зимата студена, ще се

завърнат те отново тук.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светло и хубаво стихотворение.
    Донесе ми спокойствие и радост.
    С обич, Златна Нели.
  • Какъв сън...браво, Нели!
  • Нели,поздравления за стиха,мила!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Някои пък може и да си имаме на идея как се чувстваш ...
    Ти така ни заразяваш с чувства, че то вече чувствително не се търпи...
  • Ще се завърнат, Нели!
    Хубавото винаги се връща!
    Вярвай!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...