Nov 10, 2007, 11:02 AM

На остров тих

  Poetry » Love
967 0 13

Събудих се на остров тих,

сред океана,

в странна светлина – огряна.

Чудо е!

Къде съм?

Та за Рая аз не съм купувала билет?!

Събудих се в някаква омая,

но… всъщност май не спях.

Пребродих всяко ъгълче набързо,

за да те търся.

Чувствах се самотна.

Въртях се сякаш в омагьосан кръг!

Пред мен морето - неспокойно,

зад мен – всемир.

Дочувах само чудни птичи песни.

Но птиците нали отлитнаха на юг?

Аха. Разбрах.

Щом мине зимата студена, ще се

завърнат те отново тук.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Светло и хубаво стихотворение.
    Донесе ми спокойствие и радост.
    С обич, Златна Нели.
  • Какъв сън...браво, Нели!
  • Нели,поздравления за стиха,мила!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Някои пък може и да си имаме на идея как се чувстваш ...
    Ти така ни заразяваш с чувства, че то вече чувствително не се търпи...
  • Ще се завърнат, Нели!
    Хубавото винаги се връща!
    Вярвай!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....