Nov 10, 2007, 11:02 AM

На остров тих

  Poetry » Love
957 0 13

Събудих се на остров тих,

сред океана,

в странна светлина – огряна.

Чудо е!

Къде съм?

Та за Рая аз не съм купувала билет?!

Събудих се в някаква омая,

но… всъщност май не спях.

Пребродих всяко ъгълче набързо,

за да те търся.

Чувствах се самотна.

Въртях се сякаш в омагьосан кръг!

Пред мен морето - неспокойно,

зад мен – всемир.

Дочувах само чудни птичи песни.

Но птиците нали отлитнаха на юг?

Аха. Разбрах.

Щом мине зимата студена, ще се

завърнат те отново тук.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • Светло и хубаво стихотворение.
    Донесе ми спокойствие и радост.
    С обич, Златна Нели.
  • Какъв сън...браво, Нели!
  • Нели,поздравления за стиха,мила!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Някои пък може и да си имаме на идея как се чувстваш ...
    Ти така ни заразяваш с чувства, че то вече чувствително не се търпи...
  • Ще се завърнат, Нели!
    Хубавото винаги се връща!
    Вярвай!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...