На острова на самотата
На острова на самотата
духна вятър непознат
и погали миглите.
Опитах с думи да го уловя,
но тънка беше мрежата
на римите.
Разтворих натежалите клепачи
и капан заложих в дъното
на погледа.
Ала той над него прелетя
и втурна се да гони във небето
облака.
На острова на самотата
пак безветрие и суша,
тихо е.
Песъчинките броя, заслушан
в шепота на рибите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ники Всички права запазени
