На острова на самотата
духна вятър непознат
и погали миглите.
Опитах с думи да го уловя,
но тънка беше мрежата
на римите.
Разтворих натежалите клепачи
и капан заложих в дъното
на погледа.
Ала той над него прелетя
и втурна се да гони във небето
облака.
На острова на самотата
пак безветрие и суша,
тихо е.
Песъчинките броя, заслушан
в шепота на рибите...
© Ники All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
