И днес се сабудих с мисъл за теб!Погледнах през прозореца и видях, че ме очаква един много слънчев ден.Погледнах към слънцешо и се сетих за теб.Неговата топлина ми напомня за твоята-силна,истинска,естествена топлина,която огрява душата ми и стопля всички късчета лед.Тази топлина ражда истинските ми чувства,пред които съм безсилна.Сърцето ми има нужда точно от топлина като тази,която получавам от теб.А какво получаваш ти в замяна?Дали не съм от части егоист?Дали ти давам достатъчно?Дали съм достоина, за да ме обичаш?Дали...?Понякога си мисля да те оставя, не защото не те обичам, а за да се опиташ да бъдеш по-щастлив.А ме е страх!Ако успееш?Ако можеш да бъдеш щастлив и без мен?Тогава къде оставам аз?...
  Страх ме е!Страх ме е да те загубя!...