31.12.2024 г., 8:52

На пауза

402 0 0

Опитвах като другите поети

аз рими интересни да създавам.

Щом Слънцето над нас за всички свети,

не исках в сянката им да оставам.

 

Защо стихът ми скучен е, открил съм

и тази тайна днес ще разтълкувам.

А грешката при мен е, че  решил съм

редовно стихове да публикувам.

 

Поезията е добра тогава,

когато вдъхновение я ражда.

А музата напълно  ме забрави,

отдавна тя при мене не дохажда.

 

Дори без муза, упорито пиша

с лечебна цел, която си поставих.

Но време ми е днес да се отпиша

от графика си, който сам направих.

 

Отново в пауза творческа ще мина -

добър поет не станах пак, разбирам.

Ще пиша, ако муза навести ме.

А мозъка си с друго ще тренирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...