На пазар
Мама тръшна я ангина,
праща ме до магазина.
Десет лева тя ми дава
и подробно обяснява:
„Оги, вече си голям,
днес ще пазаруваш сам!
Ще ми трябват за салата
девет розови домата.
Да не бъдат меки те,
запомни добре, дете!
Осем стръка магданоз,
ала свеж да бъде тоз!
Седем по-зелени чушки,
дълги, тънки като пушки!
Шест по-едри вкусни гъбки,
бели като твойте зъбки!
Слушай моята заръка -
пресен лук поне пет стръка!
Четири краставици свежи
добави във твойта мрежа!
Три марулки, но по-пресни!
Помниш, толкова е лесно!
Две кутийки със маслини,
едри, черни - исполини!
И един, накрай по ред,
за теб, Оги, сладолед!
Ох!
Много станаха нещата,
ще те заболи ръката.
Я количката вземи,
Тръгвай и не се бави!“
Дърпам празната количка,
гледам, вън играят жмичка.
„Оги, идвай, ти жумиш!
И до сто до да преброиш!“ -
викват всичките деца
и ме дърпат за ръка.
„Иска ми се, но не бива –
- отговарям им бъзливо –
Мама тръшна я ангина,
праща ме до магазина.
И затуй е моят ред…
Ще купувам сладолед
и продукти за салата…“
„Ура! – викват в хор децата –
Оги, идваме със теб
щом ще има сладолед!“
Ето ни във магазина
цяла весела дружина.
Всеки нещо дърпа, взема,
бута в моята количка.
Аз мижа като на жмичка,
страх, аха, да ме обземе -
„Ще ми стигнат ли парите?“
Или мамичка сърдита
ще ми каже „Как не те е срам?!
А те имах вече за голям!...“
И на касата сме вече.
Там е леличка с елече.
Купеното тя поглежда
и започва да нарежда:
„Десет броя сладолед „Пингвин“,
девет вафли с крем най-фин,
осем шоколада „Лайка“
седем шарени близалки,
шест пакета сладки медени,
пет са торти сладоледени,
четири кутии барбарони,
още три със шоколадови бонбони,
две бутилки оранжада,
в етикета имат изненада!
И едно пакетче дъвки мента.
Всичко тука до момента
прави…
Петдесет и девет лева точно.“
Разревавам се нарочно…
И със глух, виновен глас
хлипам „Нямам толкоз аз.
Всичко, моля ви, върнете,
само сладоледа оставете!“
Касиерката с елече
строго ме поглежда вече:
„Как не те е срам!
А изглеждаш уж голям!
Десет лева приготви!
Или нямаш толкова пари?!“
Аз банкнотата подавам,
хлипам и се притеснявам…
Ето ни навънка всички,
влача празната количка
и подсмърчам тихо-тихо…
Няма вече аху-иху,
ближем сладоледа и мълчим…
„Хайде, тръгвай да вървим!
Имам вкъщи аз два лева.
Ще сберем пари за сладоледа! -
казва Наско най-засмян –
Да не ти е името Огнян,
ако за по-малко и от час дори
не намерим всичките пари!“
„И аз имам!“, „И аз!“, „И аз!“ -
викват всички в дружен глас.
Слънцето наднича срамежливо,
аз усмихвам се щастливо!
Че с приятели добри
всичко е наред, нали?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пер Перикон Всички права запазени
Имаш и моя глас.
