На пейка стара бяха той и тя,
в прегръдка – двама млади.
Звезда в небето прелетя
душа нагоре се отправи.
Сърца обичащи са слепи,
прехласнати докрай в любов.
Красивите не са заети,
да плачат те за чужд живот.
Сега поглеждам пейка стара,
в прегръдка тя с друг седи.
А той – със себе си е скаран,
напразно спомени реди.
31.03.2018 година
© Светлан Тонев Всички права запазени