На Петя
На Петя
„Понякога съм бяла и добра” -
възкликна поетеса млада
и смая пишещото братство
със своята неповторима дарба.
Любов безмерна тя отдаде
на родния си град и на морето,
на хората я в стих предаде
като искрица на доброто.
Тя беше светлинка от лунапарка,
на облака и на дъжда – другарка
и водорасло нежно в морската безбрежност,
и топъл бриз от синята лежерност.
Мечтаеше звездите да докосне,
по лунните пътеки да изтича,
да чуе как вълните пеят,
а чайките във бален танц се реят.
Отиде си, уви, нелепо и без време.
Душата нейна крехка не прие
вина да носи на плещите си.
Дори морето – неин изповедник,
не утеши я в онзи черен делник.
И поривите на мечтите си младежки
остави вечно бродещи лудешки.
Без давност.
Завинаги на седемнайсет.
„Понякога съм бяла и добра” -
възкликна поетеса млада
и смая пишещото братство
със своята неповторима дарба.
Любов безмерна тя отдаде
на родния си град и на морето,
на хората я в стих предаде
като искрица на доброто.
Тя беше светлинка от лунапарка,
на облака и на дъжда – другарка
и водорасло нежно в морската безбрежност,
и топъл бриз от синята лежерност.
Мечтаеше звездите да докосне,
по лунните пътеки да изтича,
да чуе как вълните пеят,
а чайките във бален танц се реят.
Отиде си, уви, нелепо и без време.
Душата нейна крехка не прие
вина да носи на плещите си.
Дори морето – неин изповедник,
не утеши я в онзи черен делник.
И поривите на мечтите си младежки
остави вечно бродещи лудешки.
Без давност.
Завинаги на седемнайсет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Всички права запазени
