На Петя
На Петя
„Понякога съм бяла и добра” -
възкликна поетеса млада
и смая пишещото братство
със своята неповторима дарба.
Любов безмерна тя отдаде
на родния си град и на морето,
на хората я в стих предаде
като искрица на доброто.
Тя беше светлинка от лунапарка,
на облака и на дъжда – другарка
и водорасло нежно в морската безбрежност,
и топъл бриз от синята лежерност.
Мечтаеше звездите да докосне,
по лунните пътеки да изтича,
да чуе как вълните пеят,
а чайките във бален танц се реят.
Отиде си, уви, нелепо и без време.
Душата нейна крехка не прие
вина да носи на плещите си.
Дори морето – неин изповедник,
не утеши я в онзи черен делник.
И поривите на мечтите си младежки
остави вечно бродещи лудешки.
Без давност.
Завинаги на седемнайсет.
„Понякога съм бяла и добра” -
възкликна поетеса млада
и смая пишещото братство
със своята неповторима дарба.
Любов безмерна тя отдаде
на родния си град и на морето,
на хората я в стих предаде
като искрица на доброто.
Тя беше светлинка от лунапарка,
на облака и на дъжда – другарка
и водорасло нежно в морската безбрежност,
и топъл бриз от синята лежерност.
Мечтаеше звездите да докосне,
по лунните пътеки да изтича,
да чуе как вълните пеят,
а чайките във бален танц се реят.
Отиде си, уви, нелепо и без време.
Душата нейна крехка не прие
вина да носи на плещите си.
Дори морето – неин изповедник,
не утеши я в онзи черен делник.
И поривите на мечтите си младежки
остави вечно бродещи лудешки.
Без давност.
Завинаги на седемнайсет.
© Мери All rights reserved.
